Анатомия-Лексикон

Задачи на парасимпатиковата нервна система

Синоними в по-широкия смисъл

Парасимпатикова, симпатикова, нервна система, мозък, нервна вода, гръбначен мозък, нерв

Парасимпатични задачи

В допълнение към симпатиковата нервна система, парасимпатиковата нервна система е част от автономната нервна система и е отговорна за физическата активност при условия на покой. Следователно симпатикът се характеризира като активната част на вегетативната нервна система.

Парасимпатикови задачи на органа

Органен ефект

сърце По-бавно и по-малко енергично биене (намалена сърдечна честота и контрактилитет)

бял дроб Стесняване на дихателните пътища

око Стесняване на зеницата

Слюнчените жлези Повишена секреция на слюнка

Стомашно-чревния тракт Повишена храносмилателна активност (повишена подвижност)

черен дроб Повишено производство на гликоген

пикочен мехур Насърчаване на уриниране и уриниране

Задачи на парасимпатиковата нервна система

1. Пресинапс 2. Синаптична цепнатина 3. Постинапс

Задачата на парасимпатиковата нервна система, която в крайна сметка се постига върху органа, трябва да се генерира в „криптирана“ форма от оригиналната клетка и след това да се предава по клетъчните процеси към органите.
Електрическите стимули се предават чрез така наречените невротрансмитери.

Невротрансмитерите са химически пратеници, които - както подсказва името - могат да предават информация на различни места, така че те са един вид „доставчик". Прави се разлика между вълнуващо (стимулиращ) и инхибиторен (инхибиране) Невротрансмитери.

Невротрансмитерите се използват за химически Предаване на информация, докато електрическите потенциали се генерират от клетката и нейните разширения (Аксони и дендрити) изпълнете това електрически Служи за изпращане на информация. Химическото предаване на информация винаги е важно, когато информацията трябва да премине от една клетка в друга, защото между клетките винаги има празнина, макар и малка, която информацията не може просто да прескочи. Тъй като човешкото тяло е голямо, е необходима цяла мрежа от клетки, защото една клетка не може да обхване целия ни организъм (дори и да е такава) Невроните чиито придатъци могат да бъдат дълги до метър).

След като електрическата линия достигне „края“ на клетката, т.е. нейния аксонов край, тя гарантира, че краят на аксона става тип Невротрансмитерите е освободен. Наречен е аксоновият край, от който се излива пресинапса (пред = преди, т.е. синапса преди синпатична празнина). Невротрансмитерът се освобождава в така наречената синаптична празнина, която лежи между клетка 1 (информационна линия) и клетка 2 (приемане на информация), между която трябва да се превключва. След излизането си „мигрира“ (разсеян) невротрансмитера през синаптичната празнина до разширението на втората клетка, постсинапса (пощенска станция = след, т.е. синапса след синаптичната празнина). Това съдържа рецептори, които са прецизно проектирани за този невротрансмитер. Така той може да се обвърже с него. Чрез своето свързване вече се генерира електрически потенциал във втората клетка.

Когато информацията се превключва от една клетка в друга, следователно редът на видовете информация е:

електрически до аксоновия край на първата клетка
химически в синаптичната цепка
електрически от свързването на невротрансмитера с втората клетка

Свързвайки невротрансмитера, клетка 2 вече може да реагира по два начина: Или ще стане развълнуван и създава т.нар Потенциал за действие или ще стане инхибира и вероятността той да генерира потенциал за действие и по този начин да възбужда други клетки намалява. Кой от двата пътя преминава клетката се определя от типа невротрансмитер и вида на рецептора.

Както в симпатиковата, така и в парасимпатиковата система има строга последователност на предаване на информация:

Клетка на произход (Клетка 1)
Клетка в ганглий/ Плексус / в стената на органа (клетка 2)
орган

Пример за парасимпатикова задача

Първата клетка (Клетка на произход) в черепа (черепна парасимпатикова част) или в долната Гръбначен мозък (сакрален парасимпатиков компонент) се възбужда от по-високи центрове (напр Хипоталамус и на Мозъчен ствол). Вълнението продължава през целия й аксон до първата точка на превключване. В парасимпатиковата система това е или в едно Нервни възли (ганглий), в един Нервен сплит (сплит) или директно в стената на органа, който ще бъде повлиян. Там в резултат на предаваното възбуждане невротрансмитер Ацетилхолин освободен от пресинапса. Ацетилхолинът дифундира през синаптичната цепка до синапса на втората клетка (Postsynapse) и се свързва там с подходящ рецептор. Тази връзка възбужда клетката (защото ацетилхолинът е един от най-вълнуващите Невротрансмитерите). Точно както в първата клетка, това възбуждане се предава отново през клетката и нейните придатъци към получателя: органа. Там - в резултат на вълнението - друг невротрансмитер - този път е ацетилхолин - се освобождава от синапса на клетка 2. След това този невротрансмитер действа директно върху органа.