Симптоми на хипертиреоидизъм
Симптоми на свръхактивна щитовидна жлеза
По-голямата част от пациентите (70-90%) имат такъв Гуша на щитовидната жлеза На:
Щитовидната жлеза е уголемена; това уголемяване, когато достигне определено ниво, става видимо при нормална стойка на главата и особено когато главата е наклонена назад (= главата назад).
Гушата е подвижна при преглъщане, което е важен критерий за разграничаването й от злокачествените прояви в щитовидната жлеза.
Етапите на разширяване на щитовидната жлеза се класифицират в следния ред:
Етап Ia:
Зобът е осезаемо увеличен и не се вижда дори когато главата е наклонена.
Етап Ib:
Гушата се вижда само когато главата е наклонена назад.
Етап II:
Гушата се вижда с нормална стойка на главата.
Етап III:
В допълнение към гушата има задръстване на вените на шията; това показва изместване на структури в съседство с щитовидната жлеза.
Пациентите често са нервни, лесно възбудими и ядосани, емоционално нестабилни и неспокойни. Те забелязват как пръстите им треперят и съобщават за безсъние. Сърдечната честота се увеличава и може да има допълнителни сърдечни удари (= екстрасистолия) или сърдечни аритмии, които пациентите обикновено описват като „сърдечно спъване“.
Кръвното налягане често се повишава при свръхактивна щитовидна жлеза (хипертиреоидизъм) (артериална хипертония).
Пациентите страдат от диария и отслабват, въпреки че имат повишен апетит и ядат повече храна.
Половината от пациентите са с нарушен глюкозен толеранс, т.е. засегнатите имат високи нива на кръвна захар при гладуване и след хранене.
Кожата на пациентите е топла и влажна, те се потят повече и не понасят добре топлината.
Косопадът също може да бъде симптом на свръхактивна щитовидна жлеза.
Друг симптом е слабостта на мускулите на бедрото, така че много пациенти се чувстват слаби и липсват нагона (= адинамична).
Прочетете и статията по темата: Горещи вълни и щитовидна жлеза
Ако свръхактивната щитовидна жлеза (хипертиреоидизъм) се основава на болестта на Грейвс, съществуват следните допълнителни симптоми:
Щитовидната жлеза е възпалена и в кръвта могат да се открият автоантитела срещу TSH рецептора и повишени концентрации на хормоните на щитовидната жлеза.
Ендокринната орбитопатия се среща при повечето пациенти:
Определя се като изпъкналост на едната или на двете очни ябълки от очния гнездо. Това се дължи на възпалителен процес, който засяга тъкан, която заобикаля окото (очни мускули, мастна тъкан):
Разширяването на клетките в тъканта около очната ябълка и в очните мускули, както и съхранението на гликопротеини (= протеини със захарен остатък в химическата структура) и последващото задържане на вода причиняват орбитопатията.
Пациентите съобщават за двойно виждане, имат рядко мигане (= знак Stellwag) и сухи очи, те са срамежливи от светлина и имат чувството, че имат чуждо тяло в очите.
Ако пациентът погледне надолу, горният клепач не пада (= символ Gräfe).
Зрението на пациента (= зрителната острота) намалява.
Освен това могат да се появят потрепващи клепачи, които са причинени от свръхпроизводството на хормони на щитовидната жлеза.
При малка част от пациентите с болест на Грейвс, кожата е засегната под формата на микседема на предния ръб на пищяла (= пищяла) и предния крак: Тук се съхраняват и гликопротеини, които привличат вода, така че подкожната тъкан пред пищяла се сгъстява. Няма вдлъбнатини, когато се оказва натиск върху удебелената кожа.
Ноктите на ноктите и ноктите на краката също могат да бъдат засегнати: Те се отделят от нокътното легло (= онхолиза).