Допаминът

Общ

Допаминът е невротрансмитер. Подобно на хормоните, това е вещество, което е отговорно за предаването на сигнали в човешкото тяло.
Нарича се невротрансмитер, тъй като допаминът е важен за предаване на сигнали към неврони, т.е. нервни клетки. Така допаминът играе важна роля в централната нервна система, в мозъка и контролира много процеси там.

Допаминът се произвежда като предшественик на адреналин и норадреналин в надбъбречната медула и симпатиковата нервна система. Симпатичната нервна система е отговорна за активирането на тялото.

Допаминът изпълнява различни задачи в тялото, като се свързва към различни места за докинг (рецептори) в различни точки. В зависимост от вида на рецептора, в тялото се задействат различни процеси.

Как действа допаминът в организма?

Допаминът е невротрансмитер, т.е. вестително вещество на нервните клетки, което се използва за комуникация. Той принадлежи към групата на катехоламините, най-известните представители на които са адреналин и норадреналин.
Задачите на катехоламините в организма са да мобилизират запасите на енергия. Те също регулират сърдечно-съдовата система и причиняват свиване на мускулите в съдовете, които доставят вътрешните органи.

Със своите функции допаминът има специална роля, а именно в много жизненоважни процеси за контрол и регулиране.
В мозъка се намира в областите на главния мозък, диенцефалона и мозъчния ствол. Той не е равномерно разпределен, но е концентриран в определени функционални групи.

Например в така наречената лимбична система, която е отговорна за мисленето и възприятието. По-точно, в мезолимбичната система, която показва повишени нива на допамин, когато усещането за удоволствие и удоволствие. Това е системата за възнаграждение, медиирана от допамин. Той е свързан, между другото, с „емоционалната памет“ и системата за обучение.

Втората важна система, в която се среща допамин, се нарича нигростриална система и се намира в така наречените базални ганглии. Това играе важна роля за регулиране на движенията.
Той инхибира прекомерните движения на тялото и обяснява защо, например, пациенти с недостиг на допамин могат да извършват само силно треперещи движения.

Как можете да увеличите нивата на допамин в човешкото тяло?

Не можете да увеличите производството на допамин в тялото, но можете да увеличите секрецията от клетките, произвеждащи допамин, в кръвта.
Това може да стане с външни вещества (лекарства) или с определени дейности.

Външните вещества, които имат силно влияние върху системата за възнаграждения, са вещества, които създават пристрастяване. Например етанол (алкохол), никотин (цигари) и морфин (обезболяващи).
Кокаинът, амфетамините и халюциногените също действат по този начин и по този начин оправдават потенциала им за зависимост: мозъкът възприема положителна връзка с приема на наркотика и по този начин затруднява изтеглянето.

Съществува и така нареченият „ефект на отскок“ след консумация на тези лекарства, т.е. временна относителна недостатъчност на допамин.
Потребителите се чувстват уморени, накуцващи, депресирани и дори могат да бъдат самоубийствени.
По време на консумацията естественото химическо равновесие е силно нарушено и дори може да остане нарушено за цял живот.

Именно на този факт се основава теорията, че употребата на наркотици може да причини психоза и шизофрения. Предполага се, че основният дефицит на допамин е причинен за редица заболявания.
Техните терапевтични лекарства са или инхибитори на обратното захващане на допамин, или подобрители на освобождаването на допамин. Това означава освобождаването на допамин от невроните към други съседни целеви неврони или пространството между няколко неврона (синаптична празнина): Невротрансмитерите подлежат на естествено „рециклиране“. Инхибиторите на обратното захващане се възползват от това и по този начин повишават нивото на допамин.

Ако пациентът вече не произвежда свой собствен допамин, той може да му даде прекурсор, наречен L-DOPA. Тази форма на предшественик достига до централната нервна система от кръвта на стомашно-чревния тракт, където се превръща в допамин.

Немедикаментозните дейности, които повишават нивата на допамин, включват приятни дейности: хранене, упражнения, секс или други възнаграждаващи дейности.

По отношение на храната можете да сте сигурни, че получавате достатъчно от аминокиселините, които са важни за производството на допамин.
Досега проучванията не успяха да докажат дали това наистина може да предотврати дефицит на допамин. Независимо от това, препоръките на много хора сочат това.
Храните, които осигуряват изграждането на допамин са тези, които са богати на аминокиселини тирозин и фенилаланин.

Те включват авокадо, банани, боб лима, сусамово семе, тиквени семки, бадеми. Соеви продукти и нискомаслени млечни и месни продукти. Досега проучванията не показват повишено увеличение на допамина за консумацията на шоколад.

Витамин В6 и L-фенилаланин са свободно достъпни в аптеките и могат да се използват и като хранителни добавки. Тъй като предозирането по принцип е възможно тук и след това може да бъде много опасно, това трябва да става само след консултация с лекар.

Редовният, нежен спорт за издръжливост повишава концентрацията на калций в кръвта, което от своя страна подпомага производството на допамин в невроните. Бягането, плуването или колоезденето за 30 минути 2-3 пъти седмично изглежда имат защитна функция срещу недостиг на допамин.
Подобно на секса, по време на упражнения се отделят много хормони, които действат върху системата за възнаграждение. Това са окситоцин и адреналин, които увеличават чувството за награда.

Болести, свързани с допамин

Тъй като допаминът е отговорен за много различни процеси в организма, много заболявания се дължат на нарушено производство на допамин. Може да има или свръхпроизводство или недостатъчно производство на допамин, което води до различни клинични картини.

недостатъчно производство

Допаминът играе основна роля при болестта на Паркинсон. Това е недостиг на допамин, което не позволява командите, които мозъкът изпраща на ръцете и краката, за да се движат, да бъдат точно координирани. Движенията вече не се регулират по отношение на степента и посоката им, а резултатът са некоординирани и неволни движения, характерни за болестта на Паркинсон. Тъй като системата за възнаграждение и по този начин положителните чувства също се контролират от допамин, депресия може да възникне и в случай на недостиг на допамин.

свръхпроизводство

Свръхпродукцията на допамин често се причинява от тумор в надбъбречната медула (феохромоцитом).

Допаминът е отговорен за положителните усещания и чувства и за предаването им в мозъка. Ако има твърде много допамин, тези хора възприемат много повече от външните впечатления, отколкото хората с нормални нива на допамин. Ако твърде много впечатления се съберат, това може да доведе до нервен срив. В допълнение, на допамина е отредена важна роля при шизофрения и други психози. Тук се казва, че е отговорен за "положителните" симптоми на разстройствата.

Свръхпроизводството на допамин често се проявява в симптоми като високо кръвно налягане, изпотяване и главоболие.

В някои случаи краткотрайното свръхпроизводство на допамин не е заболяване. Когато има остра липса на сън, тялото произвежда повече допамин, за да го стимулира.

Прекъсване на деградацията

ADD и ADHD като синдроми на дефицит на внимание също се основават на нарушение на нивото на допамина. В тези случаи допаминът се разгражда твърде бързо и мозъкът вече не е в състояние да филтрира входящите външни стимули. Така че маловажните впечатления не могат да бъдат подредени и възникват нарушения в концентрацията и вниманието.

Дефицит на допамин

Дефицит на допамин може да възникне например след злоупотреба с наркотици, когато допаминът вече не се разпределя равномерно в мозъка. Вместо това той се концентрира в грешните области и е оскъден в други.
Има и няколко важни заболявания, които са причинени от недостиг на допамин. Всичко, което имат общо, е, че допаминът, който произвежда или консумира неврони, загива с течение на времето. Причината за това все още не може да бъде обяснена адекватно.

Тези заболявания са болест на Паркинсон, синдром на неспокойните крака и ADHD.

Поне при болестта на Паркинсон сега се предполага, че болестта първоначално идва от червата и предизвиква разпадане на допаминергични неврони в мозъка по невронални пътища.
И при трите болести доминира "неподправеното впечатление" на пациента.
Тъй като допаминът има инхибираща функция в процесите на движение на мозъка, пациентите показват прекомерни движения, когато той има дефицит. Човек може да се опита да повиши нивото на допамин с лекарства за определен период от време. За тази цел се използват лекарства, които насърчават отделянето на допамин в организма или предотвратяват рециклирането на допамин.

При болестта на Паркинсон, съответните неврони бавно, но сигурно преминават и изискват пълно заместване на допамин чрез L-DOPA. Алтернативните медицински подходи или увеличаващите допамин фармакологични механизми, използвани при депресия, не показват никакво прогностично подобрение тук.

Роля на допамина при депресия

Допаминът е познат разговорно и като хормон на щастието, защото предава положителни емоционални преживявания чрез системата за възнаграждение. По същия начин и неговият неврален партньор серотонин.

Серотонинът и адреналинът (чийто предшественик е допамин) са главно отговорни за развитието на депресия. Липсата на нервни клетки, които отделят тези две вещества в тяхната среда, изглежда има отрицателно въздействие върху емоционалните процеси, цикъла сън-будност и собствената система за облекчаване на болката.
Съответно липсата на допамин означава също така произтичаща липса на норепинефрин.
Тази теория се подкрепя от факта, че подходящи лекарства успешно се използват като терапия на депресия чрез този механизъм. Те са лекарства, които отново повишават нивата на допамин, норадреналин и серотонин в мозъка.

Прочетете повече по тази тема: Ролята на серотонин / невротрансмитери при депресия

Изолираният дефицит на допамин никога не може сам да бъде отговорен за депресия; Във всеки случай участват и други невротрансмитери.

И тук някои антидепресанти използват рециклирането на невротрансмитери и инхибират поглъщането им в синапсите. Има лекарства, които имат повишен ефект върху серотонина или само върху допамина поотделно. Най-добрият ефект обаче показва лекарствата, които съдържат всички невротрансмитери едновременно.
В резултат на това те имат повишаващ настроението и стимулиращ ефект.

Чистите инхибитори на обратното захващане на допамин вече не са одобрени за лечение на депресия, тъй като техните странични ефекти са твърде тежки и ги правят силно зависими.

Депресията като заболяване се основава на сложни химични процеси. Следователно депресията трябва да се лекува с еднакво сложен фармакологичен подход. Лечението може да отнеме известно време да работи. Процесите на клетъчна адаптация трябва първо да се провеждат в мозъка, докато допамин, серотонин и адреналин отново достигнат нормални нива.

Значителна част от ефекта на антидепресантите е и плацебо ефектът, който може да се обясни с възнаграждаващата допаминова система. Вече е известно, че жълтите таблетки например са по-ефективни срещу депресията от сините. Мозъкът очевидно асоциира жълто с положително чувство, повишаващо настроението, което води до повишено отделяне на допамин в системата за възнаграждения.
Този ефект обяснява защо психотерапията се опитва да включва възнаграждаващи дейности в ежедневието на пациент с депресия.

Освен фармакологична терапия, известно е също, че повече допамин се отделя чрез упражнения и спорт. Редовните упражнения на чист въздух и физическата активност също са важни.

Ако депресията е устойчива на всички тези терапевтични подходи, краен терапевтичен вариант е електроконвулсивната терапия. Новите електронни схеми в мозъка, получени в резултат на ECT, изглежда разпределят необходимите вести-вещества допамин, норадреналин и серотонин равномерно и в необходимото количество.

Прочетете повече за това на: Терапия за депресия

Допамин и пристрастяване

Като объркате и прекалено стимулирате системата за възнаграждение на тялото, допаминът може да доведе до пристрастяване.
Когато приемате лекарства, допаминът има повишен ефект. Това има за цел да създаде положително усещане, към което човек може да се пристрасти. Този приток на допамин се предизвиква от употребата на наркотици като амфетамини, опиати и кокаин.
Но алкохолът и никотинът също могат да доведат до това. При пушене например, допаминът се отделя само чрез запалване на цигара.

Използване на допамин като лекарство

При някои заболявания може да помогне Допаминът или предшественик на допамин да се прилага като лекарство.
Това е при лечението на Паркинсон случаят. Тук пациентът става такъв Предшественик на допамин, the L-DOPA (Леводопа) даде. Самият допамин не се дава. Не може да се датира кръв попаднете в мозъка, както е Кръвно-мозъчна бариера не може да преодолее.
L-DOPA, от друга страна, може да преодолее тази бариера и след това е включена в активен допамин трансформира. За да не се случи това, преди да стигне до мозъка, е необходимо да се комбинира L-DOPA с друго вещество, което предотвратява това, но не попада в самия мозък. За лечението на болестта на Паркинсон, така се създават комбинирани продукти, които Carbidopa или това Бензеразид, Също така за това Синдром на неспокойните крака тези лекарства се използват.

Допаминът се използва все по-рядко за лечение на шок или ниско кръвно налягане, тъй като рискът от странични ефекти, като сърдечна аритмия, е сравнително висок.

Нива на допамин

Нивата на допамин варират от човек на човек и вероятно са отговорни за факта, че някои хора са доста спокойни и мудни, докато други са развълнувани и активни.

Измерването на нивото на допамин в организма не е част от стандартен преглед.
Нивото на допамин се определя само ако се подозират тумори в надбъбречната медула (феохромоцитоми), тъй като тези тумори, особено ако са злокачествени, често произвеждат повишено количество допамин.

Стойността обикновено се измерва в 24-часова урина и обикновено е от 190 до 450 микрограма на ден при възрастен. Стойността е значително по-ниска за деца под 4 години. Стойността може да се определи и в кръвта; нормалната стойност за възрастните тук е няколко нанограма на литър.

Ниското ниво на урина или кръв е най-вече без значение, ако няма симптоми. Повишената стойност обаче показва тумор, произвеждащ допамин.

Регулация на нивата на допамин

Ако нивото на допамин е твърде ниско, допаминът или прекурсорът L-DOPA могат да бъдат дадени като лекарство.

Така наречените допаминови антагонисти могат да бъдат използвани за нарушения, които могат да бъдат проследени до прекомерно високо ниво на допамин. Те седят на същите докинг точки (Рецепторите), към който също се свързва допаминът, за да развие ефекта си. Следователно допаминът вече не може да стига до тези точки до такава степен и вече не може да бъде толкова ефективен. Групата на невролептиците има този механизъм на действие.

Можете също така сами да направите нещо, за да поддържате нивата на допамин в баланс, като изберете начин на живот, който ви прави щастливи и доволни и по този начин помага да поддържате нивата на допамин на добро ниво. Релаксационните упражнения, йога или други спортове също могат да допринесат за това.