интубация

Какво е интубация?

Интубацията е въвеждането на вентилационна тръба в трахеята или гърлото на пациент по време на операция или в спешен случай за осигуряване на дихателните пътища и дишането.
Предлагат се различни вентилационни системи за интубация, които могат да бъдат избрани в зависимост от планираната процедура и индивидуално в зависимост от пациента.

Прочетете повече по темата: Инкубационна анестезия

Каква е правилната процедура за интубация?

След прилагането на лекарството, пациентът трябва да се проветри, тъй като вече не е в състояние сам да направи това поради мускулния релаксант. Главата е изпъната и маска се използва за вентилация. Сега ларингоскопът е внимателно напреднал и езикът е избутан настрани. Вече би трябвало да можете да видите гласните гънки и глотис. Ако това не е така, можете да получите по-добър оглед с натиск върху ларинкса или да използвате видео ларингоскоп. Сега тръбата се изтласква по ларингоскопа между двете гласови гънки в глотиса и се блокира с блокираща спринцовка, т.е. маншетът върху тръбата е надут, така че да не може да се подхлъзне. Сега стомахът и белите дробове се наблюдават със стетоскоп, за да се гарантира, че епруветката е правилно седнала в дихателната тръба. За да се предотврати движението на тръбата, тя също е закрепена с лента за закрепване. След това се свързва капнометър, който измерва CO2 в издишания въздух. Ако това не може да бъде измерено, тръбата вероятно е поставена неправилно. Ако всичко е правилно, тръбата е свързана към вентилатора, върху който след това се задават необходимите параметри.

Можете да намерите допълнителна информация на: Индукция на анестезия

Какво е интубационна анестезия?

Инкубационната анестезия е форма на обща анестезия. Тук, след като се прилага лекарството за упойка, се вкарва ендотрахеална тръба (вид вентилационна тръба) в дихателната тръба на пациента, за да се осигури вентилация.
В случай на обща анестезия, освен хипнотици и болкоуспокояващи, се използват и мускулни релаксанти, ефектът от които пациентът вече не може да диша. Освен това улеснява поставянето на тръбата (интубация), през която дишането се контролира по време на операцията. Инкубационна анестезия е необходима, ако локалната анестезия е недостатъчна или засегнатата област не може да бъде анестезирана по този начин, напр. Операции в гърдите и корема, върху сърцето, главата, спешни интервенции и др. Едно предимство на интубационната анестезия е сигурният дихателен път. Тръбата е малко вероятно да доведе до аспирация, т.е. за попадане на чужди тела или хранителни остатъци в дихателните пътища. Недостатъците са рискът от нараняване на зъбите, ларинкса и трахеята.

Какво е интубация на e-mac?

По време на интубацията анестезиологът поставя тръбата между гласните гънки и след това я избутва във вятърната тръба. Това може да се направи безопасно само ако глотисът е ясно видим. Затова за поставяне се използва ларингоскоп, с който човек може да натисне езика настрани и да повдигне долната челюст. Все пак може да се случи така, че глотисът не може да се види, напр. при пациенти със затлъстяване или деформации на гръдния кош. C-Mac видео ларингоскоп може да помогне тук.Той има вградена камера и свързан монитор, с помощта на който човек може да види глотиса и да вкара тръбата безопасно дори при трудни пациенти. В допълнение към интубацията под зрителен контрол, пациентът се наблюдава, за да се изключи случайно тръбата да е навлязла в хранопровода. Освен това е свързан капнометър, който измерва CO2, който постъпва през тръбата по време на издишването.

Какво включва наборът за интубация?

Комплектът за интубация се състои от няколко части и в допълнение към интубацията преди операционна зала в болница се използва главно от спешните служби. Включва: ендотрахеални тръби с различни размери; ларингоскоп с лека шпатула; Въвеждащ стилет, който се вкарва в тръбата за интубация, за да я направи по-твърда и по този начин да улесни интубацията; след успешно поставяне на тръбата стилетът се отстранява отново; блокерна спринцовка, с която е запушена тръбата, за да се предотврати лесното й разкъсване; Блокова скоба; Смазка (например гел), за да се улесни поставянето на тръбата; закрепваща лента, така че тръбата да не може да се подхлъзне и тръба Guedel. Тръбата Guedel се използва за фиксиране на езика на пациенти в безсъзнание, така че да не може да се поглъща и по този начин помага при вентилация на маската. Интубацията трябва винаги да се извършва от лекар.

Какви лекарства се използват по време на интубация?

Три различни вида лекарства се използват интравенозно по време на интубация: хипнотик (анестетик), опиоид (обезболяващ) и мускулен релаксант. Първо опиоидът, напр. Фентанил. Той потиска болковия стимул и има леко успокояващ ефект върху пациента. Тогава се дава хипнотичното, напр. Пропофол. Това води до загуба на съзнание при пациента. Накрая се прилага мускулен релаксант, напр. Рокуроний. Скелетните мускули стават парализирани и пациентът вече трябва да се проветрява и интубира. По време на операцията анестезията се поддържа от анестетични газове или интравенозно лечение.

Прочетете повече за това под: Какви анестетици има?

Какви са усложненията от интубацията?

Усложненията по време на интубацията са напр. неправилна интубация, при която тръбата се вкарва в хранопровода вместо в трахеята. В резултат на това пациентът не се проветрява и не получава кислород. Ако неправилната интубация не бъде разпозната навреме, липсата на кислород може да доведе до трайно увреждане и дори смърт. Усложнения под формата на увреждане на тръбата могат да възникнат и по време на интубация в трахеята. Примери за това са дислокация на аритеноидния хрущял в ларинкса или друго увреждане на гласните струни, напр. интубационен гранулом, което може да доведе до дрезгавост и затруднено дишане. Възможно е и увреждане на трахеята (вятърна тръба). Това може да доведе до субглотична стеноза, която може да затрудни дишането. Друго усложнение е нараняването или загубата на зъби поради неправилна употреба на ларингоскопа. При пациенти с продължителна вентилация тръбата може да нарани лигавицата на трахеята и дори некроза.

Можете да намерите допълнителна информация на: Рисковете от обща анестезия

Какво е интубационен гранулом?

Интубационният гранулом е вид гранулом на гласната връв, който може да се прояви като усложнение на дългосрочната ендотрахеална интубация. Това е псевдотумор, т.е. тумор, който заема пространство, но в противен случай няма характеристиките на истински тумор. Друг пример за псевдотумор са брадавиците. Грануломът на гласната връв обикновено се предхожда от нараняване на гласовия кабел. В случай на интубационен гранулом това е интубация. Симптомите са кашлица, дрезгавост, усещане за чуждо тяло и затруднено дишане. Лечението се извършва чрез хирургично отстраняване на гранулома, тъй като операцията отново наранява гласовата гънка и рецидивите не са рядкост.

Може ли интубацията да причини епиглотит?

Възпалението на епиглотиса (епиглотит) е най-често при малки деца, но в редки случаи могат да бъдат засегнати и подрастващите и възрастните. Тъй като по време на интубация се използват стерилни инструменти и материали, това едва ли е причината. Има ваксинация срещу патогена Haemophilus influenzae, който също се препоръчва за всяко дете. Тъй като епиглотитът има доста висока смъртност от 10-20%, е важно да се прилагат антибиотици бързо. В спешен случай трябва дори да се извърши интубация, за да се закрепят дихателните пътища.

Прочетете повече по темата на: епиглотит

Дрезгавост след интубация

В случай на ендотрахеална интубация, във вятърната тръба се поставя тръба, за да се осигури вентилация на пациента. Това също може да причини различни увреждания от интубация. Едно от най-често срещаните оплаквания след събуждане от анестезия е дрезгавостта. Това обаче трябва да отмине отново след един до два дни след операцията. В някои случаи, напр. чрез преместване на тръбата водят до допълнително дразнене на гласните струни, което прави дрезгавостта да продължи по-дълго. Дългосрочната интубация увеличава шансовете за нараняване на гласните струни и развитие на гранулом на интубацията, което от своя страна може да причини дрезгавост, докато не бъде отстранена. В редки случаи мускулите и нервите, които са отговорни за движението на гласните гънки, могат да бъдат наранени по време на интубация. Тогава това може да доведе до парализа на гласните гънки и продължителна дрезгавост. По принцип не е необходимо ендотрахеалната интубация при всяка процедура. Ако е необходимо, попитайте анестезиолога за възможни алтернативи.

Прочетете повече по темата: Страх от анестезия / обща анестезия

Ларингеална маска (LMA)

Ларингеалната маска е така наречената орофарингеална тръба, т.е. че става дума за почивка зад ларинкса, след като се въведе през устата на пациента.
Това е за да се гарантира, че дихателните пътища се държат отворени, така че пациентът след това да може да се проветрява през маската.
Ларингеалната маска се използва, когато една операция не продължава повече от два часа, друг тип интубация не е бил възможен или пациентът се нуждае от спешна вентилация.

Преди да се постави маската на ларинкса, пациентът се поставя под анестезия, за да се избегне гафлексният рефлекс и спазмите на ларинкса.
След това той може да бъде поставен през устата на пациента, като главата на пациента е изпъната и фиксирана в правилното положение.

Противопоказания

Важно е пациентът да е трезвен, тъй като поставянето на маската зад ларинкса може да предизвика повръщане, което може да доведе до аспириране на повръщаното в белите дробове.
За разлика от други процедури за интубация, маската на ларинкса не предлага защита от това.

В допълнение, ларингиалната маска не е подходяща за хора с наднормено тегло (ИТМ> 35), както и интервенции в областта на гърдите или главата.

Рискове

Поставянето на маската на ларинкса може да повреди езиковия лигамент и да повреди зъбите.

Прочетете повече по темата: Ларингеална маска

Ларингеална тръба (LTS)

Ларингеалната тръба е алтернатива на маската на ларинкса.
За разлика от това той предлага по-висок Аспирационна защитат.е. той може по-добре да предотврати повръщането от вдишването.
Ларингеалната тръба също може да се използва, ако друга интубация се окаже трудна и може да се използва и за аварийна вентилация използван.

След поставяне ларингеалната тръба също почива под ларинкса, но също така има отвор в хранопровод изтича и над единия Назогастрална тръба може да се постави за изсмукване на стомашно съдържание.

Въпреки тази по-висока аспирационна защита, ларингеалната тръба не трябва, ако е възможно, да не се използва при пациенти без гладуване.

Рискове

Дори когато се постави ларингеалната тръба, езиковият лигамент или устната лигавица могат да се наранят.
Ако е избрана твърде голяма тръба, вентилацията може да не е възможна.

Guedel тръба

Тръбата на Guedel е като маската на ларинкса орофарингеален Tube.
Използва се за улесняване на вентилацията на торбата с маска. Тръбата на Guedel се вкарва през устата на безсъзнателно / анестезиран пациент и почива във фаринкса.

Това предотвратява възпрепятстването на дихателните пътища, например от отпуснат език.
Guedel тръбата не може да се използва при будни пациенти, в противен случай ще бъде поставена Защитни рефлекси задейства и това бълвоч и последващ аспирация.
За да изберете правилната дължина, се основава разстоянието между ъгъла на устата и ушната мида на пациента.

Спирална тръба

Спиралната тръба, подобно на тръбата Guedel, улеснява вентилацията на торбата с маска.
Той обаче е а насофаренгеално Тръба, т.е. тя се изтласква през носа на пациента във фаринкса.

Това означава, че може да се използва и при будни пациенти. За да изберете правилната дължина, използвайте разстоянието между върха на носа и ушната мида на пациента като ориентир.

Ендотрахеална интубация

Ендотрахеалната интубация е процедурата по избор Спешни интервенции или не-трезво Търпелив. Използва се за операции на главата, шията, гърдите и корема.
По принцип няма противопоказания, особено не в случай на спешни интервенции.

С ендотрахеална интубация се вкарва вентилационна тръба в трахея на пациента.
За жените се използват тръби с дебелина 7,0-7,5 мм, за мъже се използват тръби с дебелина 8,0-8,5 мм. При интубиране на малки деца дебелината на малкия им пръст се използва като водач за дебелината на тръбата, която трябва да бъде избрана.

действие

Предварително пациентът се проветрява с маска, така че кръвта му да бъде достатъчно обогатена с кислород. След като дадете един мускулна релаксация Лекарство (Мускулен релаксант) така нареченият ларингоскоп Бъдете изтласкани към ларинкса.
На него има камера, чрез която анестезиологът може да види ларинкса. С ларингоскопа на епиглотис да бъде повдигнат до изгледа на гласни струни даде е.

След това вентилационната тръба може да бъде поставена покрай гласните струни в дихателната тръба и вентилацията може да започне. Предпазителят за ухапване може да се използва със задна дата, така че пациентът случайно да не захапе тръбата. След това тръбата се фиксира към устата с гипсови ленти.

Усложнения

Поради определени анатомични състояния, при някои пациенти гласните струни не се виждат лесно. В такъв случай първо се прави опит за подобряване на видимостта чрез внимателно натискане на ларинкса нагоре и надясно.

Тази процедура се нарича BURP маневра (Английски: backward, upward, rightward налягане), Ако интубацията все още не е възможна, може да се наложи да се използват алтернативни методи.

Фибероптична будна интубация

Фибероптичната будна интубация е методът за избор при трудни интубационни условия.

Има и гъвкав бронхоскопа налични, които могат да бъдат поставени в трахеята, когато пациентът е буден със запазени защитни рефлекси.
В резултат на това се поддържа спонтанното дишане на пациента.

Тъй като процедурата може да бъде много неудобна за пациента, важно е лигавиците да са достатъчно предварително зашеметен да стане.
Тогава бронхоскопът с тръбата с резба може да бъде избутан през носа или устата до входа на ларинкса.

Бронхоскопът има допълнителен отвор, през който може да се приложи анестетик върху гласните гънки.
След като това е направено, тръбата може да бъде поставена допълнително във вятърната тръба. Едва когато тръбата е поставена сигурно в дихателната тръба, се започва анестезия.

Cricothyrotomy

Крихотиротомията е последното средство за осигуряване на вентилация за пациент. Използва се само за т.нар.не може да интубира, не може да проветрява„Приложени случаи, т.е. при пациенти, които не могат да бъдат проветрявани нито с маска, нито с конвенционална интубация.

Това е спешен случай, тъй като в противен случай пациентът е изложен на риск от задушаване.
Крихотиротомията е хирургично инвазивна процедура, при която лигаментният коний (следователно името), лигамент между хрущялните части на ларинкса, се отваря отвън с разрез с дължина приблизително 3 см.

След това през отвора може да се въведе вентилационна тръба, през която се осигурява снабдяването с кислород на пациента. Тази процедура обаче се използва само за заобикаляне на доставката на кислород в извънредни ситуации.
Веднага щом ситуацията позволява, трябва да се премине към алтернативна процедура за интубация.

Прочетете повече по темата на: Разрез на трахеята